Постинг
30.01.2015 12:00 -
"Затворници" в собственото си общество
Този път ще засегна, един по-различен проблем, проблем за който ту се говори, ту се мълчи, но проблем, който всъщност смятам не е толкова труден за решаване, а именно проблема с дискриминация на хора с различни увреждания.
За мен този проблем има два аспекта:
Първия аспект е по отношение на така наречената им интеграция в обществото, но необходимо ли е да ги интегрираме, сякаш са от някакъв различен етнос, или бежанци от друга държава, или ако щете пришълци от друг свят. Не интеграцията за тях се състои в това, че никъде не се работи по проблема с достъпността на обществени сгради, транспорт, културни паметници, по този начин тези хора остават изолирани, стават затворници на собствените си тела (отнася се най вече за трудно подвижни и незрящи хора). Тук не може да кажем, че това не се прави само в малките населени места, почти нищо не се прави и в големите градове, или ако се прави то се прави с цел да се усвоят пари по даден такъв проект и то се прави претупано, защото често виждам рампи на подлези, които са с такъв наклон, че човек придвижващ се с инвалиден стол, трябва да има ръце на щангист, за да може да се изкачи по нея. Друго, което е силно смущаващо, е че хора с увредено зрение, които се предвижват с помоща на кучета водачи, стават жертва на негативно държание от хора именно заради техните "очи" на четери лапи. Знам за случай, в който незрящ студент от университета, в който уча бива нагрубен от охраната защото е вкарал домашния си любимец в университета, въпреки факта, че е забранено. Всеки с малко повече обща култура от тази на маймуна знае, че кучетата водачи на незрящи хора, могат да влязат дори в Народното събрание. Тази липса на информираност в някой хора, поставя незрящите в много неприятни ситуации, защото как бихте се почувствали вие ако някой ви отнеме очите?
Втория аспект на проблема е невъзможността на хората с увреждания да се реализират професионално, или с други думи стават жертва на дискриминация. Някой хора смятат, че хората с увреждания не могат да се справят с каквато и да е работа, което е абсолютно невярно. Повечето хора с увреждания, избират професии, които не се влияят от техните увреждания. Друга причина за трудовата дискриминация според ме е и действащия в момента закон за защита на хората с увреждания (не съм съвсем сигурен дали се казваше така) според, който работодателите нямат право да съкращават/уволняват работници с увреждания. Както всички знаем добри и лоши хора има под всякакви форми и размери и ако някой такъв работник с увреждане не изпълнява съвестно задълженията си, за работодателя е изключително трудно да го освободи от работа, ето защо обикновено работодатели не искат да рискуват с наемането на хора с увреждания. По този начин този закон по-скоро вреди на хората с увреждания от колкото им помага.
За мен този проблем има два аспекта:
Първия аспект е по отношение на така наречената им интеграция в обществото, но необходимо ли е да ги интегрираме, сякаш са от някакъв различен етнос, или бежанци от друга държава, или ако щете пришълци от друг свят. Не интеграцията за тях се състои в това, че никъде не се работи по проблема с достъпността на обществени сгради, транспорт, културни паметници, по този начин тези хора остават изолирани, стават затворници на собствените си тела (отнася се най вече за трудно подвижни и незрящи хора). Тук не може да кажем, че това не се прави само в малките населени места, почти нищо не се прави и в големите градове, или ако се прави то се прави с цел да се усвоят пари по даден такъв проект и то се прави претупано, защото често виждам рампи на подлези, които са с такъв наклон, че човек придвижващ се с инвалиден стол, трябва да има ръце на щангист, за да може да се изкачи по нея. Друго, което е силно смущаващо, е че хора с увредено зрение, които се предвижват с помоща на кучета водачи, стават жертва на негативно държание от хора именно заради техните "очи" на четери лапи. Знам за случай, в който незрящ студент от университета, в който уча бива нагрубен от охраната защото е вкарал домашния си любимец в университета, въпреки факта, че е забранено. Всеки с малко повече обща култура от тази на маймуна знае, че кучетата водачи на незрящи хора, могат да влязат дори в Народното събрание. Тази липса на информираност в някой хора, поставя незрящите в много неприятни ситуации, защото как бихте се почувствали вие ако някой ви отнеме очите?
Втория аспект на проблема е невъзможността на хората с увреждания да се реализират професионално, или с други думи стават жертва на дискриминация. Някой хора смятат, че хората с увреждания не могат да се справят с каквато и да е работа, което е абсолютно невярно. Повечето хора с увреждания, избират професии, които не се влияят от техните увреждания. Друга причина за трудовата дискриминация според ме е и действащия в момента закон за защита на хората с увреждания (не съм съвсем сигурен дали се казваше така) според, който работодателите нямат право да съкращават/уволняват работници с увреждания. Както всички знаем добри и лоши хора има под всякакви форми и размери и ако някой такъв работник с увреждане не изпълнява съвестно задълженията си, за работодателя е изключително трудно да го освободи от работа, ето защо обикновено работодатели не искат да рискуват с наемането на хора с увреждания. По този начин този закон по-скоро вреди на хората с увреждания от колкото им помага.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2
Архив
